Как започна всичко....

Беше една от поредните отегчителни майски нощи, в които хората излизат на свеж(?)въздух с половинките си и гледат луната или пият до безпаметност в местната кръчма,а аз си стоях сама вкъщи и се чудех какво да захвана...бях чула българската песен за Евровизия и много ме запали,реших че или тая година печелим или никоя,особено като четох,че сме от фаворитите,заедно със сръбската песен..и тъй като ми беше скучно пуснах да позяпам,пък и да видя нашите докъде ще я докарат....и бях доста приятно изненадана от цялото състезание,имаше доста добри парчета особено и метъл и рок и с кеф си гледах:)реших и да проследя финала..до последно бях за нашите,ама пък кво-5 място не е лошо...а естествено реших да чуя победителя детайлно,беше ми направило впечатление..и тогава се случи...бях си пуснала Молитвата на слушалките,беше тъмно и тази песен просто проникна в кръвта ми,всяко едно косъмче настръхна...толкова дълбок,плътен и чувствен глас с цялата палитра емоции,която носи със себе си,всяка една думичка беше точно на мястото си,а мелодията ме завладя...малко е странно,защото слушам само метъл и рок и подобен род музика не би трябвало да ме вълнува..но за Мария правя изключение,защото наистина заслужава..музиката е много стойностна и чувствена..и тогава намерих останалите песни от албума и разбрах че съм влюбена...намерих си едно форумче(мерси много хора!!),където споделяме страстта си към нея...после всичко се разви с главоломна бързина..започнах да уча сръбски,успях да и измайсторя писмо на него(знам ли с каква надежда,та аз никога нямаше да я видя)и тогава попаднах на сайта на Нахтверк(дискотека във Виена),в който имаше билети за спечелване....които по странни стечения на обстоятелствата спечелих...Ура,отивам до Виена!..тогава се сблъсках с хиляди трудности,които трябваше да преборя,почти се бях отказала и бях готова да бутна писмото в забрава,но успях в крайна сметка да се преборя за мечтата си...и заминах за Виена,където изживях една от най-прекрасните си нощи в живота,могат да се сравняват само с 1-2 събития в живота ми(но за Виена подробно друг път)..беше като гръм,рядко се случва така да се привържа към някого,особено когото дори не познавам особено и може би никога няма да видя отново...но ми лежи много на сърце:)