Виена.......

Най-знаменателният момент и повратна точка определено беше Виена... както вече споменах спечелих билети за концерта и успях някак си да си уредя пътуване.. беше кошмарно,защото бях абсолютно сам сама,пътувах първо до Франкфурт с влак и после с автобус до виена... през цялото време се вълнувах страшно много,на моменти осъзнавах колко рисковано, трудно и дълго начинание съм захванала и тръпки ме побиха..пристигнах в 6 сутринта във Виена,а концертът беше от 9(всъщност той почна в полунощ,но към 9 бях на място).. този промеждутък трябваше да убия,беше едно от най-странните неща,които бях изживявала.. обикалях цял ден,по едно време адски ми се приспа...поне окончателно се влюбих в града.. и през цялото време въртях Мария на плеъра си и имах едно много много особено чувство,което не бях изпитвала досега.. смесица от въодушевление,страх,очакване и куп други усещания...

....на моменти се питах защо го правя... противоречи на всякакъв здрав разум..та мен ме е страх до нас да се прибера от центъра,а тръгнах сама до там... защо, по дяволите? и към полунощ разбрах защо-МАРИЯ... това си е цяло явление,нещо много много специално... още като излезе на сцената и цялата зала се изпълни с диви крясъци и радост... а колко яко поведение има на сцената.. играе си,обръща огромно внимание на публиката,общува с нея,прави забавни физиономии и пози,а какъв глас... настръхва всяка една фибра в мен.. само две или три събития в живота ми са ме вълнували така.. личи си, че много и харесва това което прави и че има огромен талант,а беше в супер добро настроение... не можех да повярвам,че е пред мен-от плът и кръв,по-жива и дива от всякога и че това наистина ми се случва..на мен...някак си Мария има много магнетична аура(по-късно разбрах че е скорпион и си обясних огромното и влияние над мен,те всички скорпиони така ми действат:)) после обявиха пауза и след това всичко ми е като на лента,разви се ужасно бързо.. успях да вляза при нея,даде ми автограф и си направихме снимка.. аз само си повтарях да дишам и да не припадам,толкова напрегната,въодушевена и тиха не съм била никога, сърцето ми щеше да се пръсне... а Мария е толкова миличка, радостна, винаги готова на всичко каквото я помолиш, сладурска(на живо е просто един път)... в последния момент успях да и дам писмото, над което толкова се потих да го докарам на сръбски.... когато излязох от там не знаех къде съм,можех само да крещя до побъркване.. после тя излезе пак и разтърси залата втори път.... никога няма да го забравя това.. толкова дълбоко се е врязало в съзнанието ми....

..към 5 часа сутринта тя си тръгна.. мина покрай мен,бях готова да се разплача и толкова исках да и кажа да не си отива още... толкова тъжен момент също не съм имала..
качих се в автобуса за центъра и си поплаках малко.. ужасно ми се спеше,от 24 часа не бях спала,но трябваше да чакам още 5 часа докато ми дойде влака... вървях по пустите виенски улици и ме беше обхванало пак оново странното чувство,но много пъти по-силно и примесено с много тиха тъга... много е странна цялата история,никога не съм очаквала,че може да ми се случи подобно нещо...от песните и и от нея самата струи толкова много радост, енергия, желание за живот, борбеност, доста и пасва определението "мъжка Мара".. пълна противоположност на еднаквите, безлични, лигави, руси мацки, които ни заобикалят и на всичкото отгоре са празноглави, зависими и слабохарактерни... добър модел за подражание:)..като я слушам си представям безкрайните сръбски царевични полета,Белград,планините на границата,вкъщи... радвам се че ми се случи всичко това и се надявам някой ден пак да мога да я гледам наживо,защото това е уникално изживяване...